Attraversiamo

Недей да ми казваш че никога не си почувствал нужда да избягаш, да оставиш всичко зад себе си и да започнеш да търсиш себеси. Да отидеш на най-високата планина и да изпуснеш всички гласовe извиращи в теб и така да освободиш цялата насъбрала се тъга, безпокойствие, болка, страх, всяка нежелана емоция. Да се обърнеш към всички и да им кажеш: "Да това съм аз, ако искате ме обичайте, ако не, пак добре." Да чувстваш тъга че оставяш човека до теб, но в тази тъга да намериш неговото щастие. Цяло земно богатство да оставиш и да не съжаляваш. Всекидневно да пътуваш на различно парче земя, да разкриваш всяка негова изключителност и екзотика. Докато го докосваш, бавно да го напускаш и в сърцето си да усещаш само удоволствието от това докосване. Без да съжаляваш че го оставяш, защото знаеш че там от другата страна те чакат нови вълни, нови хора, музика, храна. Ще играеш Фламенко тази нощ, той ще те научи, ще се целувате до зори и с нежно докосване по врата ти с целувка ще се разделите. Но раздялата не е раздяла съществуваща в дефиницията на общоприетите обществени  норми, тя е отново само нежно докосване, страстно изпращайки те към ново приключение. Това което ти остава е да погледнеш към небето, да   почувстваш колко голямо е пространството което припокриват тези облаци, да се качиш в следващия влак и да продължиш да сънуваш с отворени очи. И кой знае може би един ден отново ще се докоснете.

                                       Inspired by Eat,Pray,Love