ПОЕТСКА СОНУВАЛКА

Гледам упорно нагоре

и не можам да поверувам,

се е така неразбирливо чудно.

А кога облаците така се движат

и полната месечина немирно ме следи

знам дека нешто се случува.

Можеби поетот претерува

од ништо прави нешто

така му судат сите.

На челото потајно исткаена

лежи неговата судбина,

како сенка, на се она што било и не било 
во потонатите мугри.

Не се препозна во изворот,

стоеше како фигура што тони

со крвава кошула,испокинат живот.

Бесцелно да бара,да трага,а да не најде,
тоа беше гласот на потсвестта

кој го враќаше чекор назад.

Сите се тешат по лесен пат,

а тој тони во мрак

на бесони дни,

и на срце среќа-илузија.

Листот пресуши на гранката сува

со ноќи што бескрајно паѓа

над неговите рамена бели.

Стои така како здрвена статуета

маѓепсан од моќта на шарената светлина...

Во сон потонат,со љубопитен поглед.

И листот паѓа до неговото десно стапало.


(2005 година)

Поетично сънуване

Гледам упорито нагоре

и не мога да повярвам,

всичко е така неразбираемо чудно.

А когато облаците така се придвижват

и пълнолунието немирно ме следи

знам че нещо се случва.

Можеби поетът прекалява

от нищо прави нещо

така го съдят всички.

На челото потайно отпечатана

седи неговата съдба,

като сянка, на всичко онова което било и не било

в потъналите мугри.

Не се позна в извора,

стоеше като фигура която тони

с кървава риза, изпокъсан живот.

Безцелно да търси, да търси, а да не намери,

това беше гласа на подсъзнанието му

който го врщаше стъпка назад.

Всички се успокояват по лесен път,

а той тъне в мрак

на безсънни дни,

и на сърце щастие-илюзия.

Листът пресуши на гранката суха

с нощи който безкрайно пада

над неговите рамене бели.

Стои така като здървена статуя.

омагосан от шарената светлина...

В сън потънал, с любопитен поглед.

И листът пада до неговото дясно стъпало.

(Специален превод  за моята приятелка Ася: НИКОГА НЕ СПИРАЙ ДА СЪНУВАШ!)